Уважаеми колеги,
Скъпи студенти,
Госпожи и господа,
За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. Начало на онази първа политическа крачка, заради която загинаха хиляди верни синове и дъщери на България. Този ден ни показва, че жертвите от Априлското въстание и руско-турската освободителна война, не дадоха живота си напразно. Благодарни сме и на хилядите български опълченци, руски, украински, белоруски, румънски и фински воини, пожертвали живота си за Освобождението на България.
Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение. Той срутва окончателно започналата да се пропуква стена, която отделя България от Европа. Поставя началото на онази Трета България, на която историята е отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.
Ние, българите, винаги ще празнуваме този празник. Денят на Освобождението на България от османско господство, националният празник на страната ни. Вече 140 години Трети март отбелязва нашето Възкресение, символизира политическата и духовната ни свобода, края на унищожение на високата ни и самобитна духовна култура.
И ще го празнуваме вечно – докато ни има, докато я има България!
Честит празник!
Проф. д-р Петър Петров, дн
Декан на ПФ
