Уважаеми колеги,
На 3-ти март всеки българин, където и да е по света, ще издигне българското знаме като израз на национална гордост, на единство и самочувствие.
В този ден българите заставаме като един горди от завета на дедите ни, от епопеите на Шипка и Априлското въстание, от подвига на Съединението и акта на Независимостта. Днес се покланяме пред делото на всички знайни и незнайни герои и жертви, които българският народ даде в борбата си за национална независимост.
В този ден сме обединени в своята признателност и почит към хилядите руски войни и доброволци от много други народи: румънци, финландци, поляци, украинци, сърби, черногорци, естонци, литовци, латвийци и други войни, загинали в освободителната за българите Руско-турска война от 1877-1878 г.
Припомняйки си зората на българската свобода, в съзнанието на всеки от нас изгряват незабравимите образи на българското опълчение и неговата светиня Самарското знаме, обезсмъртени от народния поет Иван Вазов в „Епопея на забравените”.
Без съмнение 3 март е онази паметна дата, на която България се завърна на картата на Европа. В основите на българската държавност бе вграден духът на Възраждането с неговото светло чувство за дълг към народ и отечество.
Нека пазим и почитаме Националния си празник! Нека обичаме България! Дължим го на дедите си, които проливаха кръвта си за нея. Дължим го и на нашите деца, които един ден, също като нас, ще могат свободно да извикат: Да живее България! И ще веят гордо родния трибагреник, а децата им ще сричат „Аз съм българче“.
Честит национален празник!
Проф. д-р Таня Борисова, д.н.
Декан на ПФ
