История на ДИПКУ

По следите на годините

Решението за откриване на Институт за усъвършенстване на учители в Стара Загора е взето през 1956 г. Институтът е наименован на името на д-р Минчо Нейчев, старозагорец по рождение, получил юридическо образование в Швейцария, министър на правосъдието, на външните работи, на просветата и председател на президиума на народното събрание. Дейността си, институтът започва на 01 юни 1959 г. Пред първото ръководство, директор Киряк Киряков и зам. директор Деньо Денев, стоят два основни въпроса. Първо, да привлекат като преподаватели хора с много добра научна и методическа подготовка, с богат педагогически опит, ползващи се с авторитет сред учителските среди и обществеността. И второ, бързо да се реши въпросът за материалната база – предпоставка за организирането и протичането на пълноценен квалификационен процес.

 От 24.02.1962 г. до 1989 г. директор на Института е Милан Енчев. По подобие на висшите училища, Институтът има катедрена структура, която позволява едновременно да се работи за повишаване квалификацията на директори на училища и детски градини, на детски и начални учители и на учители от различни специалности. Цялостната квалификационна дейност, нейното планиране, съдържанието на различните и форми се определят от нуждите на масовата училищна практика и новостите в педагогическата теория.

 Разширената квалификационна дейност, обхващането в нея на повече учители, изисква разширяване на материално – техническата база. С особена сила това се отнася до възможностите на общежитието. Пристъпва се към ускорено, но поетапно изграждане на отделните обекти – общежитие с хранителен блок и учебен корпус. Общежитието е открито на 01.01.1978 г. То предлага много добри условия за самоподготовка и отдих на учителите. На 14.04. същата година, отваря врати и новият, съвременно оборудван стол с 400 места.

 През 1981 г. колективът на Института се премества в нов учебен корпус, който разполага с 20 аудитории, 10 методически кабинета, 3 лаборатории, 3 работилници по трудово обучение, аула с 350 места, обща лекционна зала с 220 места, просторна библиотека с възможност да поеме 120 000 тома литература, 2 кабинета с компютри, кабинет за челен педагогически опит, изложбена зала по изобразително изкуство, клуб на преподавателя и др.

 Показател за научното израстване на преподавателите е фактът, че към 1985 г. успешно са защитени 10 дисертации, публикувани 24 монографии, 30 книги, 12 учебника, над 860 статии в педагогически и методически списания. Невъзможността на преподавателите да се явяват на конкурси за получаване на научно звание доцент или професор отпада през 1984 г., когато ИУУ стават специализирани научно – методически звена към университетите. През 1986 г. ИУУ и ПИДУ се сливат в ИПКУ “Анастасия Тошева” и преминават към ПУ “П.Хилендарски” с права на факултет. 

 За периода 1989 – 1994 г. дългогодишния зам. директор Димитър Генчев е избран за директор на ИПКУ “Анастасия Тошева” с повече от 200 души колектив, от които 93 преподавателски състав. Следва най-отговорният и най-трудният период от трудовия му път. Като ръководител полага не малко усилия за обогатяване на материалната база с най-съвременни технически средства,  приложими в сферата на образованието и за разкриването на британски, френски и немски центрове, обслужващи учители и ученици от региона на института. Съществен и безспорен е приносът му за създаване и развитие на печатната база на ИПКУ. Доц. Димитър Генчев е подпомогнал много млади преподаватели и асистенти в утвърждаването им като преподаватели и изследователи.

 От 1994 до 2000 г. директор на Института е доц. Ангел Карагьозов. Това е началото на труден за ИПКУ период, в който започват финансови затруднения. Започват съкращения на преподаватели и служители. Налага се търсене на средства от провеждане на платени квалификационни обучения и стопанска дейност. През този период, Институтът преминава от ПУ “П.Хилендарски” към Тракийски университет.

 От 2000 до 2002 г. директор на института е доц. д-р Ганчо Ганчев. През този период в ИПКУ се поставя началото на обучение на студенти по специалност “Специална педагогика”. По време на неговото ръководство ИПКУ получава успешна акредитация като институция за квалификация на педагогически кадри. Приети са за обучение докторанти по пет специалности. На тази база, към ИПКУ са зачислени 38 докторанти – редовно и задочно обучение и на самостоятелна подготовка.

 В колектива цари приятна творческа атмосфера, коректни взаимоотношения между преподавателите и взаимно подпомагане при научното им израстване. Присъствието в екипа на 20 хабилитирани преподаватели дава основание през 2002 г. да се премине към процес на акредитация, за преобразуване на Института в Педагогически факултет.

 През 2002 г. за шест месеца, директор на ИПКУ е доц. д-р Христо Макаков. През юли 2002 г. излиза постановление на МС за създаване на Педагогически факултет при Тракийски университет, което се осъществява с част от преподавателския състав на ИПКУ и доц. Макаков става първия декан.

  ИПКУ се преименува в Департамент за информация и повишаване квалификацията на учителите с решение на Академичния съвет на Тракийски университет, в съответствие със ЗВО. 2000 – 2003 г. е период на затихващо финансиране на квалификационната дейност от МОН. От 2004 г. ДИПКУ е на самоиздръжка. Това налага коренна промяна в организацията на квалификацията и стимулира развитието на проектната дейност. От 2002 г. до 2011 г.  директор на Департамента е доц. д-р Галя Кожухарова.

През 2002 година на базата на съществуващия кадрови потенциал на ИПКУ в Тракийски университет се разкрива Педагогически факултет, а с решение на Академичния съвет на Тракийския университет Институтът се преименува в Департамент за информация и повишаване квалификацията на учителите. Преподавателския потенциал на Департамента се определя от актуалния потенциал на ДИПКУ, на Тракийския университет и на партньори от други образователни институции от страната и чужбина. Това е време на затихващо финансиране от Министерството на образованието и науката. От 2004 г. ДИПКУ преминава на самофинансиране на дейността си, което налага нов подход към организацията и провеждането на квалификационната дейност, търсене на източници на самофинансиране, основно чрез осъвременяване формите и съдържанието на учебната дейност, чрез разработване и реализиране на проекти, а също и чрез стопанска дейност.

От началото на 2012 г. директор на ДИПКУ е доц.д-р Димитрина Брънекова. Ръководството на ДИПКУ подкрепя всички позитивни инициативи, свързани с квалификационната дейност, с творческото и научно израстване на преподавателите, с модернизиране на материалната база и повишаване авторитета на институцията за заемане на достойно място в образователното пространство на България.

Comments are closed